Едрите зърнопроизводители взеха държавата за заложник
Недоволството на най-субсидираните земеделци у нас - огромните зърнопроизводители, е на път да постави дефинитивно кръст на конкуренцията в бранша. С митингите против вноса на зърно от Украйна те се оказаха душмани на пазарната стопанска система и изнудват страната да им обезпечи безконечен монопол в страната. Когато зърното нараства, те обичат да споделят, че то е борсова стока и не могат да го продават по-евтино. При появяването и на най-малката конкуренция обаче подвигат звук освен у нас, само че и в Европейски Съюз за заплаха за пазара и заплашват да блокират с машините си страната. Със същите трактори, купени със дотациите от Евросъюза и държавните помощи от българската хазна.
Протестите, които започнаха предходната седмица, се случват след една много добра годишна продукция от пшеница. Тя е едвам с 10% по-слаба от високите добиви през 2021 г.
Статистиката сочи, че с пшеницата у нас не би трябвало да има проблеми, тъй като от началото на юни доникъде на август в страната от Украйна са влезнали едвам 7500 т. Българското произвеждане на пшеница е над 6 милиона тона, локалното ползване е 1.5 милиона. Очевидно е, че украинският импорт с нищо не заплашва локалните производители. Импортът на слънчоглед е огромен. Той е близо 650 000 т. Но в България има доста производители на олио, работещи главно за експорт, и те умерено биха преработили тези количества и да изкупят реколтата на българските фермери.
Атаката против украинския импорт от няколко месеца върви под лозунга да не се допуснела отровна продукция в България.
Разправят, че надали не цялото зърно, внасяно у нас от Украйна, е отглеждано на територията на затворената Чернобилска АЕЦ и е пръскано само с неразрешени пестициди. Български пчелари, останали без занаят, напомнят, че точно огромните фермери у нас поливат нивите с химикали и убиват пчелите.
Фермерското брожениеу нас съвпада с недоволството на Путин против износа на зърно от Украйна в Европейски Съюз. Според съветското гледище то трябвало единствено да се транзитира през общността и да отива в трети страни. Подобни претенции имат и българските едри зърнопроизводители. Но това е в несъгласие с контракта ни за участие в Европейски Съюз, изискващ свободно придвижване на хора, артикули и капитали. Наистина Украйна още не е в общността, само че всички страни от съюза единомислещо взеха решение да отворят границите си за нейния зърнен износ. Причината е известна - съветската експанзия, продължаваща към този момент 7 месеца.
Този знак на взаимност бе повече от логически
Голяма виновност за всички спекулации към украинския внос има безспорно и страната. От пролетта до в този момент не се откри метод да се даде безапелационен отговор има ли отровни препарати и радиация във импортираното зърно в България от Украйна или не. Най-вероятно е всичко да излезе подправена вест. Преди да влезе у нас, украинското зърно се ревизира в Румъния. Чиновниците доста бързо откликнаха на претенциите на фермерите след последните им митинги и България изиска от Европейската комисия (ЕК) да приложи изключителни ограничения поради разстройствата на зърнения пазар. На фона на поскъпналите от предходната година горива и торове в известна степен е разбираемо недоволството на земеделците от спада на цените на зърното у нас, само че пък точно поради войната в Украйна по света има по-голямо търсене.
Не бива да забравяме и нещо друго - огромните ни зърнопроизводители са с най-високите дотации в цялото родно земеделие. Въпросният модел на подкрепяне бе натрапен по времето на 12-годишното ръководство на ГЕРБ и не е чудно, че в този момент огромните фермери
стачкуват за запазването на този модел
и по този метод се отблагодаряват на политическите си благодетели. Данни от изследване, направено по поръчка на комисията по бюджетен надзор на Европарламента към края на предишното десетилетие, сочи, че България е измежду страните с най-вече единични компании с грантове в земеделието. В същото време в множеството страни от Европейски Съюз най-едрите получатели на средства от аграрните еврофондове, с изключение на институции, най-често са аграрни камари, сдружения от разнообразни браншове и кооперативи със стотици, а от време на време и хиляди членове. Наистина неотдавна Европейски Съюз вкара някои ограничавания на субсидирането за огромните стопанства на единица повърхност, само че те у нас бързо се разрояват на по-малки. Знаем, че в България към момента няма институция, имаща смелостта и потенциала да ги ревизира съществено за съгласуваност на собствеността, по тази причина и евромярката у нас към този момент си остава на книга.
Така към този момент над 15 години, откогато сме в Европейски Съюз, в аграрния бранш не престават да просперират главно най-едрите зърнопроизводители. Животновъдството, овощарството и производството на зеленчуци кретат и са се трансформирали в съвсем изчезващи и неконкурентни бизнеси. Доказателствата ги виждаме всеки ден на пазара, където българските плодове и зеленчуци в реалност са доста малко, без значение от изписаното на етикетите по сергиите. Да не забравяме и обстоятелството, че една от главните аргументи за
обезлюдяването на селата е господството на монокултурното едро земеделие
Така се отдалечаваме от европейския поземлен модел с доста на брой неособено огромни ферми и се приближаваме към латиноамериканския с латифундии и доста ратаи, а не със стопани, работещи за себе си.
Затова един някогашен министър председател беше споделил за едрите зърнопроизводители: „ Ония с бентлитата “. В тази връзка е редно на идващите митинги да излязат със суперлуксозните си леки коли, а не да изпращат служащите си с тракторите по улиците на огромните градове.
ЗЪРНОТО ЕВТИНО, А ХЛЯБЪТ И ОЛИОТО ПАК СКЪПИ
Едрите фермери се жалват от подбиване на цените на житото и слънчогледа поради вноса от Украйна, а в това време родната ни пазарна стопанска система се оказа още веднъж не толкоз пазарна.
За последната година в България най-чувствително е покачването на цените освен на олиото за готвене, само че и на съществени храни, измежду които е и хлябът, регистрират от Евростат за предишния месец. Средната цена на хляба в страните от Европейския съюз през август е с 18% по-висока от тази през същия месец на 2021 година У нас повишаването му през този интервал е с малко под 30 на 100 и по този начин сме на осмо място по този индикатор от 27 страни. Не бива да забравяме, че от 1 юли имаме нулево Данък добавена стойност за хляба. Най-малко в Европейски Съюз е поскъпнал насъщният във Франция (+8 на сто), следвана от Нидерландия и Люксембург, където цените са се повишили с по 10%. За последната година олиото е на трето място по повишаване измежду главните бакалски артикули у нас. То регистрира растеж на цената на едро с цели 51,8%. У нас повишаването на храните е доста по-голямо, в сравнение с в развитите западни страни от Европейски Съюз. Там просто има работеща пазарна стопанска система, а в България - противоположното, и антимонополните ни служби установяват само ценови паралелизми и нищо друго. Сигурно и по тази причина водачите на зърнопроизводителските браншови организации преди последните митинги непосредствено обявиха, че евтиният импорт от Украйна няма да донесе понижаване на цените на храните.
Протестите, които започнаха предходната седмица, се случват след една много добра годишна продукция от пшеница. Тя е едвам с 10% по-слаба от високите добиви през 2021 г.
Статистиката сочи, че с пшеницата у нас не би трябвало да има проблеми, тъй като от началото на юни доникъде на август в страната от Украйна са влезнали едвам 7500 т. Българското произвеждане на пшеница е над 6 милиона тона, локалното ползване е 1.5 милиона. Очевидно е, че украинският импорт с нищо не заплашва локалните производители. Импортът на слънчоглед е огромен. Той е близо 650 000 т. Но в България има доста производители на олио, работещи главно за експорт, и те умерено биха преработили тези количества и да изкупят реколтата на българските фермери.
Атаката против украинския импорт от няколко месеца върви под лозунга да не се допуснела отровна продукция в България.
Разправят, че надали не цялото зърно, внасяно у нас от Украйна, е отглеждано на територията на затворената Чернобилска АЕЦ и е пръскано само с неразрешени пестициди. Български пчелари, останали без занаят, напомнят, че точно огромните фермери у нас поливат нивите с химикали и убиват пчелите.
Фермерското брожениеу нас съвпада с недоволството на Путин против износа на зърно от Украйна в Европейски Съюз. Според съветското гледище то трябвало единствено да се транзитира през общността и да отива в трети страни. Подобни претенции имат и българските едри зърнопроизводители. Но това е в несъгласие с контракта ни за участие в Европейски Съюз, изискващ свободно придвижване на хора, артикули и капитали. Наистина Украйна още не е в общността, само че всички страни от съюза единомислещо взеха решение да отворят границите си за нейния зърнен износ. Причината е известна - съветската експанзия, продължаваща към този момент 7 месеца.
Този знак на взаимност бе повече от логически
Голяма виновност за всички спекулации към украинския внос има безспорно и страната. От пролетта до в този момент не се откри метод да се даде безапелационен отговор има ли отровни препарати и радиация във импортираното зърно в България от Украйна или не. Най-вероятно е всичко да излезе подправена вест. Преди да влезе у нас, украинското зърно се ревизира в Румъния. Чиновниците доста бързо откликнаха на претенциите на фермерите след последните им митинги и България изиска от Европейската комисия (ЕК) да приложи изключителни ограничения поради разстройствата на зърнения пазар. На фона на поскъпналите от предходната година горива и торове в известна степен е разбираемо недоволството на земеделците от спада на цените на зърното у нас, само че пък точно поради войната в Украйна по света има по-голямо търсене.
Не бива да забравяме и нещо друго - огромните ни зърнопроизводители са с най-високите дотации в цялото родно земеделие. Въпросният модел на подкрепяне бе натрапен по времето на 12-годишното ръководство на ГЕРБ и не е чудно, че в този момент огромните фермери
стачкуват за запазването на този модел
и по този метод се отблагодаряват на политическите си благодетели. Данни от изследване, направено по поръчка на комисията по бюджетен надзор на Европарламента към края на предишното десетилетие, сочи, че България е измежду страните с най-вече единични компании с грантове в земеделието. В същото време в множеството страни от Европейски Съюз най-едрите получатели на средства от аграрните еврофондове, с изключение на институции, най-често са аграрни камари, сдружения от разнообразни браншове и кооперативи със стотици, а от време на време и хиляди членове. Наистина неотдавна Европейски Съюз вкара някои ограничавания на субсидирането за огромните стопанства на единица повърхност, само че те у нас бързо се разрояват на по-малки. Знаем, че в България към момента няма институция, имаща смелостта и потенциала да ги ревизира съществено за съгласуваност на собствеността, по тази причина и евромярката у нас към този момент си остава на книга.
Така към този момент над 15 години, откогато сме в Европейски Съюз, в аграрния бранш не престават да просперират главно най-едрите зърнопроизводители. Животновъдството, овощарството и производството на зеленчуци кретат и са се трансформирали в съвсем изчезващи и неконкурентни бизнеси. Доказателствата ги виждаме всеки ден на пазара, където българските плодове и зеленчуци в реалност са доста малко, без значение от изписаното на етикетите по сергиите. Да не забравяме и обстоятелството, че една от главните аргументи за
обезлюдяването на селата е господството на монокултурното едро земеделие
Така се отдалечаваме от европейския поземлен модел с доста на брой неособено огромни ферми и се приближаваме към латиноамериканския с латифундии и доста ратаи, а не със стопани, работещи за себе си.
Затова един някогашен министър председател беше споделил за едрите зърнопроизводители: „ Ония с бентлитата “. В тази връзка е редно на идващите митинги да излязат със суперлуксозните си леки коли, а не да изпращат служащите си с тракторите по улиците на огромните градове.
ЗЪРНОТО ЕВТИНО, А ХЛЯБЪТ И ОЛИОТО ПАК СКЪПИ
Едрите фермери се жалват от подбиване на цените на житото и слънчогледа поради вноса от Украйна, а в това време родната ни пазарна стопанска система се оказа още веднъж не толкоз пазарна.
За последната година в България най-чувствително е покачването на цените освен на олиото за готвене, само че и на съществени храни, измежду които е и хлябът, регистрират от Евростат за предишния месец. Средната цена на хляба в страните от Европейския съюз през август е с 18% по-висока от тази през същия месец на 2021 година У нас повишаването му през този интервал е с малко под 30 на 100 и по този начин сме на осмо място по този индикатор от 27 страни. Не бива да забравяме, че от 1 юли имаме нулево Данък добавена стойност за хляба. Най-малко в Европейски Съюз е поскъпнал насъщният във Франция (+8 на сто), следвана от Нидерландия и Люксембург, където цените са се повишили с по 10%. За последната година олиото е на трето място по повишаване измежду главните бакалски артикули у нас. То регистрира растеж на цената на едро с цели 51,8%. У нас повишаването на храните е доста по-голямо, в сравнение с в развитите западни страни от Европейски Съюз. Там просто има работеща пазарна стопанска система, а в България - противоположното, и антимонополните ни служби установяват само ценови паралелизми и нищо друго. Сигурно и по тази причина водачите на зърнопроизводителските браншови организации преди последните митинги непосредствено обявиха, че евтиният импорт от Украйна няма да донесе понижаване на цените на храните.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ